Раната от изоставянето изглежда недостатъчно добре представена област в психичното здраве. Също както комплекс от травми не са посочени в DSM (Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства) така и изоставянето не се споменава като причина за някои от психичните страдания, които хората изпитват.
Какво е емоционална рана?

Тя е причинена от емоционално изоставяне! Резултат от отхвърлянето, неглижирането, обезценяването, непризнаването на вашата същност от значим за вас човек, Обикновено е в резултат на емоционално отсъстваща майка, наличие на саморазрушителни навици в семейството, като например алкохолизъм, наркомания, насилие, неглижиране – физическо и емоционално, нарцистичен родител и др. Този вид невидимо нараняване причинява голяма вреда на „получателя“. В действителност терминът „получател“ е ироничен, защото често получателят не получава нищо, което е и проблема. Получаването на „нищо“ от любимия човек е емоционално изоставяне, което прорязва на дълбоко сърцето на субекта. Как се случва това емоционално изоставяне? На практика никой не го забелязва и той има тенденцията, буквално „да потъне в дън земя“. Жертвите се чувстват невидими и празни. Често те дори нямат осъзнаване за това как се чувстват, защото в повечето случаи желаят да се скрият и да бъдат невидими. Но това поведение е погрешно, да се стремят и дори да вярват, че да останат невидими за другите е нещо добро за тях. Всички хора имаме нужда да чувстваме, че сме от значение за другите! Да бъдеш невидим за любимия е емоционалната рана на същноста ни. Това ви кара да се чувствате, че нямате никаква стойност за любимите ви хора и да поставяте под въпрос дори правото ви на съществуване. Множество проучвания са установили, че един от основните начини да се нарани човек е да се лиши от значим човешки контакт, особено комуникацията му с него. Това може да се случи в много форми – чрез мълчание или с несвързани разговори, чрез изграждане на каменна стена или избягване на обсъждането на проблема, с нежелание да се разрешат конфликтите или с игнориране и т.н. Безмълвното отношение, обикновено оръжие на нарциси и други емоционални насилницши, предизвиква дълбоко чувство на изоставяне в получателя. Някои хора са толкова наранени от повтарящите се инциденти на мълчаливо отношение, че прибягват към злоупотреба с вещаства, антидепресанти / антитревожно лекарство, а в крайния случай дори до самоубийство, за да избягат от празнотата. Раната от изоставяне може да бъде причинена не само от игнориращ близък, родител, но и от отсъстващ такъв. Когато един от вашите родители е избрал да не бъде в живота ви, това ви наранява дълбоко. Няма лесно обяснение за това, на онези които са били изоставени от родител. Някои се опитват да направят най – доброто от тази ситуация, като пренебрегват факта на изоставяне, но вредата е все още една и съща. Има дълготрайни последици от изоставянето на родителя. Хората се научават да се справят по различни начини. Някои претендират, че няма значение, други поставят под въпрос стойността на родителите си, а трети могат да бъдат открито ядосани.
Ето и част от проявите на емоционалната рана
С изоставянето и получената рана от нея идват защитните механизми. Те могат да се проявят под различна форма и различен интензитет на преживяването. Ето част от защитното поведение, което може да изберете и възможните последици от него:


– да се дисоциирате от емоционалните си преживявания, което да се отрази на цялостното ви възприемане за себе си и реалността;
– да станете също емоционални насилници, не само защото поведението на родителя се усвоява, но и защото не сте имали избор да научите друг алтернативен модел на поведение;
– не допускате другите до себе си, защото се страхувате и искате да се предпазите от евентуално емоционално нараняване, но по този начин пропускате възможността да изградите топли човешки отношения и да изцелите раната си;
– да станете „избягваща“ личност, да изглеждате, да бъдете буквално „невидими“ за околните, като по този начин преминавате през живота като бледо копие на това, което сте и пропускате възможностите си за изцеление и растеж;
– можете да избирате партньорите си по същия модел, не само защото познатото ви привлича, а заради несъзнателния ви стремеж да разрешите конфликта от своето детство, което всъщност е невъзможно да се случи по този начин и води до ретравмиране;
– да се обезценявате, да сте с ниска самооценка, да живеете в миналото и да се самообвинявате за грешките на значимите възрастни, да обръщате гнева към себе си, като по този начин не си давате любовта и емпатията, която заслужавате и имате нужда за да излекувате раната си;
– да изпитвате силно безпокойство, тревожност и болезнен страх от изоставяне, защото сте или в миналото или в бъдещето, никога не присъствате в настоящето, което ви лишава от пълнотата на живота и получаването на удоволствие и удовлетворение от него, „тук и сега“ в настоящия момент;
– да прибегнете до употреба на опойващи вещества и да проявявате зависимост (от отношения, субстанция, хазарт или др.неподходящо и нездравословно поведение), като начин да избягате от празнотата и да стимулират биохимични процеси свързани с усещането за удовлетворение, радост и щастие. Това поведение има краткотраен ефект и води до негативни, дори самоунищожителни последици в перспектива;
– да сте фиксрани в по ранно емоционално развитие или ранна възраст, в която се е случило нараняването и това да бъде начинът ви на свързване с другите, което означава да реагирате на ситуацията като нараненото дете, дори хората в реалността да нямат нищо общо с нараняващата ситуация. Често това може се проявява чрез незрялост и зависимост, друг път като деструктивност в отношенията, което в последствие кара другите да ви избягват, и се превръщате в самотници;
– да сте изискващи и критикуващи, ревниви, конфликтни, мнителни и др. (това което другите ви дават, да не ви е никога достатъчно, да изпитвате непрекъснат емоционален глад), което е сигурен начин да не успеете да изградите щастливи и ползотворни отношения, поради вечното усещане за празнота и стремеж към екстремни усещания;
– да се стремите да изградите стабилност чрез манипулиране на другите или чрез трупане на материални блага ( тук не казвам, че материалните блага са нещо лошо, когато са средство в друг контекст), тъй като ви е невъзможно да почувствате своята вътрешна устойчивост и сила по друг начин. Често този механизъм се изчерпва в даден момент и води до физически и емоционален срив, поради невъзможността на външната среда да поддържа и да бъде единствен стълб на увереност и стабилност за човека.
Как да излекувате емоционалната си рана?
За да се излекувате от всякакъв вид загуба има само едно основно решение – скръб! Ако сте били изоставени, дали временно или за постоянно, ще бъдете наранени. Единственият начин да излекува емоционалната болка е да тъжите. Ето някои стъпки, които можете да предприемете за да скърбите за загубата причинена от изоставянето:
1. Напишете писмо до обекта на изоставянето. Кажете му всички ваши чувства на тъга, гняв, отхвърляне, объркване и др. Това писмо не е нужно да се дава на лицето, то е написано за да се даде пространство на вашите чувства, да бъдат усетени, признати и изказани. Това е начин да ги обработите.
2. Напишете писмо до вашите чувства на самота и копнеж. Вместо да се фокусират върху човека, който ви е наранил, съсредоточени се върху самите чувства. Наблюдавайте къде се намира болката в тялото ви. Нарисувайте картина на копнежа си, идентифицирайте творчески, как изпитвате копнежа си. Останете с чувствата си.
3. Оставете се да чувствате. Всъщност гмурнете се в чувствата си. Колкото повече позволите на себе си да усетите чувството на скръб, толкова по – бързо ще дойде лечебния процес.
След като идентифицират своята скръб и преработите някои от чувствата си има и други упражнения за визуализация, които можете да направите. Те са описани най- общо по – долу:
1. Идентифицирайте тази част от вас, която е наранена. Тя може да бъде обозначена като „вътрешно дете“. Ако раната от изоставяне е настъпила в „зряла възраст“, това няма никакво значение, защото най – вероятно раната от изоставяне ви поставя в регресивно състояние на ума. Възможно е да регресирате до емоционално по – млада, по – безпомощна възраст. Използвайте въображението си и визуализират това вътрешно дете.
2. Сега си представете онази част от вас, която е здрава и състрадателна. Тази част от вас ще ви помогне да се излекувате. Той/ тя трябва да дойде в помощ на вашето вътрешно дете, нараненото ви Аз, като предлага любов, време, съпричастност, грижа, надежда и насърчение.
3. В допълнение към наранената ви част, идентифицирайте и своите механизми за справяне, които са ви служили за да компенсирате болката преживяна от изоставянето на любимия човек. Разпознайте тези части от вас, които се опитват да отговорят на болката по нездравословен начин.
4. Говорете с вътрешната си болка, с изоставеното дете. Уверете го за неговата ценност и стойност. Бъдете присъстващи за него по реален и осезаем начин. Направете това, като почитате чувствата си, признаете загубата си и утвърдите последиците от нея. Не забравяйте, че те не са само негативни! Отдайте внимание на всичко, което сте сега в този момент, благодарение на тази загуба и болка. Почувствате дълбочината на вашата същност, на нюансите и цветовете, които притежавате като човешкола същество. А може би вие сте това, което сте въпреки болката и загубата или именно заради нея?
В крайна сметка без значение кой ви е наранил, независимо от това, колко сте травмирани, все още имате живот, който да живеете. Дори и да имате все още болка в сърцето си за липсващия човек, вие можете да процъфтявате в живота, да намерите надежда и любов и да живеете добре. И не забравяйте, ако ви е трудно да се справите сами с тази травма, потърсете помощ. Психотерапията е с доказан ефект в лекуването на емоционални рани, тя е създадена да лекува душата, да ни помогне в намирането на мир и хармония, за които повечето хора копнеят, но им е трудно да постигнат.
