Искам да започна тази статия с думите на Уилям Джеймс, известен американски философ и изследовател, със значителен принос в развитието на психологическата наука, създател на прагматизма: „Действията привидно следват чувствата, но в действителност действията и чувствата вървят заедно и като направляваме действията, които са подвластни на волята, ние можем косвено да управляваме чувствата, които не са. Така независимия доброволен път към ведростта, е в това да действате и да говорите, сякаш вече е налице.“
Въздействаха ли ви? Вярвам, че е така, затова ги написах.
Но какво всъщност ни казва Уилям Джеймс? Ако вникнем в думите му става ясно, че за да чувстваме ведри и щастливи е напълно постижимо и зависи от нас. Освен това чувствата, които ни обземат изведнъж и трудно овладяваме, които ни влияят по такъв начин, че по – късно съжаляваме за постъпките си, са напълно подвластни на нашия контрол. Но как? Отговорът е отново в цитата. Ами чрез действията ни. С действията си можем да предизвикаме проява на определени чувства, които да определят решенията ни и последващите ги постъпки. За целта е нужно чрез волево усилие да възпитаваме в себе си такива качества, навици и насоченост на мислте, които да ни водят в посоката, която желаем. А за повечето от нас посоката е така желаното щастие. В статията ще споделя част от действията, които помагат за постигане на душевен мир, баланс, спокойствие и радост от живота. Не съм ги измислила аз, те са познати на хората отдавна, но често ги забравяме или се отказваме от тях, под въздействието на динамичните процеси в живота и слабата ни мотивация за излизане от зоната на комфорт, защото се изискват както казах волеви усилия за това. Споделям тези, които лично съм изпитала и със сигурност знам, че имат ефект. За съжаление в някои от тях не съм била постоянна, например в редовното практикуване на някакъв вид спорт. Въпреки това, дори периодичните ми опити са имали голяма полза за мен и траен положителен ефект върху емоционалното ми състояние. дори и след прекъсване на заниманията със спорт. С уговорката, че истинското щастие е в опознаване на истинската ви същност, ето някои правила:
1. Намерете смисъл на съществуването си. Този смисъл може да бъде съвсем обикновен, може да бъде и необикновен, може да е свързан с вашето оцеляване дори, в даден труден житейски период, за да разкажете как сте го направили. Смисълът е твърде персонален за да може някой друг да го определи за вас. За една майка, той може да бъде – да отгледа и възпита детето си; за един баща – да осигури прехраната на семейството си, за друг той може да е свързан с личностно развитие и усъвършенстване, или с постижения в професионалното поприще, за трети – да обиколи света и др. Ако имате смисъл на съществувнето си – това може да ви направи щастливи, но ако нямате, дори и да сте щастливи, щастието ви вероятво ще бъде или „празно“ или бързо ще ви отегчи.
2. Бъдете изцяло в настоящето. Утрешният ден не можем да предвидим, а вчерашният е безвъзвратно изгубен. Колкото и нещастен и огорчителен да е бил денят преди днешния, за вас той вече е в миналото. Нищо не можете да направите, за да върнете счупената ваза на мястото й, но можете да се погрижите за последствията. Така че, не жалете за щетите от вчерашния погром. Изберете „днес“ и вижте какво можете да направите за да се почувствате по – добре „сега“. Има едно японско изкуство, нарича се кинцуги, при което счупени керамични съдове се залепват с лепило смесено със злато, сребро или платина. Великолепна метафора в проявление. Ние не можем да върнем нещата да са по стария начин, но можем да направим най – доброто на което сме способни днес за да създадем нещо ново, нещо което ни харесва и ни прави щастливи, дори по – силни от факта, че сме се справили с бурята, с травмата, със „счупената ваза“ по този неповторим и присъщ само на нас начин. Приложението му е само за и в настоящето.
3. Ако има нещо което да направите, направете го, ако не, просто приемете факта, че нещата са точно такива, а не другояче. Безплодните опити, които влагаме за да променим последствията, са също толкова вредни и ни отдалечават от тъй желаната ведрост и спокойствие, спътнички на щастието, както и самото вайкане по загубата на нещо ценно за нас, което си е чисто пилеене на време и енергия. Тук имам предвид дори при скърб. Не искам да кажа, че не трябва да скърбите. Напротив. Нужно е да дадете време и пространство на тъгата и скръбта във вас, но то не трябва да е безкрайно. Идентифицирайте своите граници дори и за преживяване на скръбта. Животът продължава и смъртта е нещото, за което в пълна сила важи тезата,че нищо не може да се направи. Тогава се върнете към правило 1 и 2- променете своя смисъл на съществуването, ако това е необходимо и бъдете в днешния ден, направете най – доброто на което сте способни тук и сега. И както Уилям Джеймс е казал – действайте, играйте ведростта, усмихвайте се така, както бихте се усмихвали, ако бяхте най – щастливият човек на планетата. Бъдете настоятелни в това и търпеливи. Денят в който болката ще си е отишла ще настъпи скоро и зависи напълно от вас.
4. Опознайте се и приемете себе си, обстоятелствата и семейството си такива, каквито са. За много от вас това правило може да звучи пораженческо, но ако се замислите и отговорите на въпроса: Какво ми носи непрекъснатата борба и отхвърлянето на мен самия, на обстоятелствата в живота ми, дадени ми по рождение и на семейството ми? Ще разберете, че отговорът е – страдание и болка. Нещата са се объркали достатъчно вече, още преди да се родите, когато сте нямали никаква власт над тъкачницата на съдбата. Каква е ползата да се огъвате под тежестта на собствената си вироглавост и да се опитвате да променяте събития, които не можете. Докато не приемете себе си в настоящия момент, няма как да се развиете и да постигнете цялостния си потенциал. Или казано метафорично – можем да стигнем там за където сме тръгнали, само ако имаме координатите на настоящото си разположение. Иначе бихме се изгубили в чужди представи, очаквания или в наши илюзорни идеи за света и себе си.
5. Грижете се за тялото, ума и духа си. Винаги разделяйте порциите от храна в съотношение едно, три и пет. Една порция за физическото ви съществуване, три порции храна за ума, пет порции храна за душата. Прочетете още днес нещо полезно, с което да развиете ума си, практикувайте медитация или друга духовна практика, чрез която да отдадете любовта и благодарността си към Твореца и творението му, т.е към вас, спортувайте редовно и се хранете здравословно! Ако нямате мярка за това, рискувате да залитнете в крайностите, които се проявяват в различните хранителни, умствени и душевни разстройства. На всички ни е ясно, кои са те. Но също така е важно да помните, че като хора сме една цялост –
ум, тяло и душа (емоции). Не забравяйте – “ Цялото е повече от своите съставни части“, твърдение, което е в основата на много психологични и психотерапевтични парадигми, като гещалттерапията и системната фамилна терапия. Не пренебрегвайте баланса и не привилегировайте една своя част за сметка на друга, защото вие сте повече от своето тяло, от своя ум и душа поотделно. Заедно вие сте уникално човешко творение!
6. Всеки ден творете добро, без да го провъзгласявате! Това е нещо, което ще ви донесе душевен мир и спокойствие. А така ще постигнете и тъй желаното щастие. Нима не е най – естественото нещо на света, да дарите усмивка или подкрепа на нуждаещ се, на случаен минувач, на вашия съсед/ ка? Добротата е нещо което можете да дарите на другите и на себе си също, като не се критикувате за нещата в които не сте особено добри, а се цените и уважавайте за тези в които сте.
7. Не отлагайте! Още днес направете нещо, за което нямате желание, но е необходимо. Повярвайте ми, отлагането води само до тревожност и безпокойство и в повечето случаи е продиктувано от страх от провал, липсата на вяра в себе си и страх от критика. Ако се хванете, че отлагате, замислете се дали нямате подобен страх или вярване. Тогава се върнете на правило 4 и се опитайте да поработите върху приемането на себе си и способностите си, такива, каквито са в момента, като се освободите от излишна критичност. Съгласихме се, че тя не ви е от полза, не ви помага, дори напротив води до страдание и блокиране на всяко следващо действие, което би ви помогнало да се справите с някой недостатък.
8. И последното правило, но не по важност е да обичате, да давате и търсите любов във всичките й измерения. Истина е, че единствено любовта никога не загубва своя смисъл. Само тя, сама по себе си е достатъчна за да осмисли живота, въпреки че може да ни направи щастливи или нещастни. И тук не става въпрос само за романтичната любов. Имате ли любов, имате всичко. Още днес започнете да се отнасяте с другите така, както бихте искали те да се отнасят с вас. Не говорете лошо за другите, не ги критикувайте, дори щедро ги хвалете. Дръжте се учтиво и вежливо, откликвайте с ентусиазъм на всяка подадена приятелска ръка. Начинът по който се държите с другите, говори много за начина по който се отнасяте към себе си!
Пътят към щастливия и смислен живот не е само с един. И това е прекрасно. Но някои действия ще ви отведат по – бързо от други до откриването на щастието ви. И ако перефразирам думите на Уилям Джеймс мога да кажа, че да следвате тези или други подобни правила е доброволен волеви акт на всеки един, желаещ да постигне щастлив живот и също така е поемане на отговорност за избора дали да си щастлив или не. За финал ще ви дам последен „ключ“: не търсете нищо извън вас, включително и щастието, то вече ви е дадено!
„Щастието не се изразява в това да си доволен, да пееш, не е равнозначно на радост, то не е извън нас, то е в нас самите, то е лично, не може да се причини, нито да се избегне. Никой не може да го направи за вас или вместо вас. Щастието прилича най-вече на вътрешния мир, на спокойствието на човек, който не се страхува. На усещането за пълнота, за цялост, когато знаеш, че се намираш на пътя, който си избрал. Не е необходимо да знаеш колко далече ще стигнеш, важна е увереността, че се намираш на пътя.“ ХОРХЕ БУКАЙ
Автор: Таня Кидакова