Отключване на потенциала – начинаещи

Осъзнато с Таня Кидакова психолог и психотерапевт

Какво ще получите, ако се запишете в програма „Отключване на потенциала – начинаещи“

  1. Разглеждане на битието „тук и сега“ – кой съм, от къде идвам, с какво се отличавам от другите, какви постижения имам, какъв е животът ми в момента? С какви вярвания поддържам и реализирам живота, който имам? – 3 срещи.
  2. Какво бих искал да променя в настоящия си живот? Кои вярвания/интроекти ми пречат да направя промяната? – 3 срещи.
  3. Какви убеждения стоят в основата на моите трудности? Кога съм ги научил? – 3 срещи.
  4. С какви убеждения бих искал да ги заменя? Как да действам, като новия човек, който искам да бъда? – 3 срещи.

Как да превъзмогнем страданието, за да преминем на следващото ниво на съзнанието ни? 

Краткия отговор е, като трансформираме болката в осъзнаване, травмата в урок на душата и пътепоказател, който ни сочи на къде да вървим!

А сега да разгледаме подробно, как да преминем през този процес наречен еволюция на съзнанието.

През целия си живот, ние изграждаме нашето съзнание. Постоянно имаме впечатления, правим си заключения, стигаме до някакви изводи, на база на нашия или чужд опит. Но параметрите, чрез които да можем да си направим заключенията, сме ги запаметили в нашето съзнание, далеч в миналото, още в ранното ни детство. По – скоро, някой друг ги е закодирал в нас, а ние безропотно сме ги приели за верни и правилни. Възприели сме ги, като пътепоказател или като упътване, как работи този свят. Тези хора, които са ни предали това знание са били родителите ни и нашите предци, може би няколко поколения преди тях, защото те са носели това знание и са го предавали напред във времето. И така, то е достигнало до нас, а ние в нашата крехка детска възраст не сме го подложили на съмнение. Не са го подложили на съмнение и нашите родители. Със сигурност сме актуализирали определена информация или сме изтривали друга, поради материалната и времева несъответственост на тази информация, но в повечето случаи, всичко касаещо живота в света, на Земята, е останала закодирана в нашето ДНК, от хиляди години насам.  В продължение на години, особено в детско-юношеските ни години, тази информация ни е позволявала да се ориентираме, да създаваме взаимоотношения, да растем и да се развиваме. Но винаги настъпва един момент, в който всичко заучено и полезно до този, става непотребно, не ни върши работа и дори ни пречи. Можем да кажем, че това е „критичната точка“ или „точката на пречупване“, след която нищо не е по старому.  Това е моментът, в който индивида разбира, че животът вероятно не е точно такъв, за какъвто, той го е смятал. В най – добрия случай подлага на съмнение досегашните си вярвания и предприема адекватни действия за промяна. И този процес обикновено се нарича, развитие или еволюция на съзнанието.  В най – лошия сценарий, човек започва да си мисли, че има нещо нередно в него, нещо счупено и непоправимо. Отключват се убеждения касаещи същността на индивида, които също някога, от някого са били инсталирани, като програми в съзнанието му. Това води до страдание и чувство за неадекватност, за несъвместимост между убежденията и желанията на индивида, свързани с това, което иска да преживява и да има в живота си и възприятията му за тази реалност. 

Понякога тези процеси са глобални и са белязани от огромни социални промени, които са продиктувани отново от развитието или еволюцията на масовото съзнание. Друг път, може да е паралелен процес на глобалните промени, но може да бъде и само на индивидуално ниво, съзнанието да еволюира и да предизвиква криза, или обратното, кризите в живота да катализират промените в съзнанието на индивида. Именно в такива кризи, най – често се случва, човек да загуби ориентация- кой е, на къде върви и с кого. Възможно е да отхвърля промените и да се държи здраво за статуквото, да се страхува от загубата на старата идентичност, поради неизвестността на новата ситуация и изчерпването на старите ресурси, както и липса на познание за нови такива. Под рутинното описание на този процес, всъщност се крие голямо страдание и болка. Човекът е разкъсван от противоречия, от взаимноизключващи се желания, стремежи, вярвания. На следващ етап, ако индивида, не предприеме действия в посока на промяната, тялото му започва да реагира. То изпраща сигнали, които са трудни за преживяване, не могат с лека ръка да бъдат пренебрегнати и в крайна сметка, той започва да търси помощ. Първоначално това се случва, защото човек, започва да се страхува за живота и здравето си. Но за негова изненада се оказва, че всичко в тази област е наред, а той не го усеща по този начин. Тогава идва още  по-голямото объркване.  Появява се недоверието. Недоверие към лекарите или недоверие към сигналите, които изпраща тялото. В повечето случаи това объркване, не е непознато за този човек. 

Много вероятно е, той да го е изпитвал в много ранни години под друга, различна форма. Например, имал е някаква рана – пада детето и се удря, а родителя му казва: „е нищо ти няма, не плачи“. Детето разбира: „твоето тяло те лъже, ти не изпитваш болка, твоите усещания са лъжливи“.  Или друга форма на объркване на представите на детето е, когато в дома се случва насилие, а родителят го нормализира, казвайки: „е нищо толкова голямо не се е случило“, лъже че баща му или майка му, не са направили нищо лошо, че не са искали да го наранят или да се наранят взаимно. А реалността е друга, в следствие на което, сетивата и усещанията се приучават да се изключват, защото не носят достоверна информация, съзнанието се приучава да нормализира, абнормното, ненормалното.  В крайна сметка детето се приучава да потиска физическата и душевна болка, която се натрупва и натрупва в организма, докато накрая не се  получи ефекта на „тенджерата под налягане“. Идва момент,  в който всичко натикано в тази тенджера се подгрява с поредната ситуация, която отново се  пренебрегва от човека, отново не й се обръща внимание, защото се е научил да не вярва на инстинктите си, да не вярва на импулсите си и на интуицията си, и да не вярва на усещанията си. Отново се опитва да ги натика в „тенджерата под налягане“, но за негова изненада, този път тя гръмва! Този път усещанията го заливат. Няма как да ги пренебрегне, защото много приличат на ситуация, в която ще загуби всичко, включително разсъдъка и живота си. И като махалото, което е било в едната крайност, когато човекът не е вярвал на своите усещания и интуиция, но се е доверявал напълно на авторитета на родителя, сега то отива в другата посока, напълно се доверява на усещанията си и не вярва на лекарите, на авторитетите, на психолозите и терапевтите. Чувства се неразбран. Започва да ходи от лекар на лекар, от един специалист на друг специалист, защото иска да докаже, че това, което усеща е вярно, че наистина има силно сърцебиене, че не му стига въздуха, че има силен световъртеж и най – вече изключителна висока степен на тревога и безпокойство за неговото оцеляване. А то се появява, след като на повърхността на съзнанието, изплува първоначално създадената ситуация на недоверие към най – значимия и важен човек, който трябва да ни пази, да ни успокоява, да ни защити, а всъщност, не се е случило така. И сега, тази първоначална тревожност и недоверие, които са били изтласкани в несъзнаваното, се осъзнават, но под друга форма, чрез механизма на изместването. Човека вижда причината в средата, а не в родителите си, защото тогава е било страшно да насочи гнева си към тях, страшно е било да насочи съмнението и недоверието към най – важните хора в живота си, а и не е имал този капацитет за разбиране на случващото се в живота му.  Единственият изход от тази толкова объркваща, изтощаваща и травмираща ситуация остава, потърпевшият да осъзнае изначалните процеси, които са създали в него именно тези механизми за защита, да осъзнае моделите си на поведение, да изрази натрупания гняв, да го насочи в правилната посока /разбира се в терапевтична, защитена среда/, да разгради старите убеждения и вярвания, да научи нови модели, като опознае отново сетивата си, да започне да се доверява на усещанията си, на инстинктите и интуицията си. Такъв път може да неутрализира натрупаното напрежение, да изпразни цялата подтисната жлъч в „тенджерата под налягане“ и да позволи на човека да има нов поглед върху собствената си екзистенция,  върху своята уязвимост, ново определение за усещането му на сигурност и защитеност, а в крайна сметка да възстанови чувството му за безопасност. И накрая този път, може да го отведе до прошката и приемането.

Психотерапията е един от тези пътища, или казано по друг начин, психотерапията е процес, чрез който ще можете да откриете нови ресурси във и извън вас, да научите нови модели за адаптация към реалността, да трансформирате старите си убеждения и да закотвите нови, съответстващи на новото съзнание, на новопоявилите се вътрешни подбуди и стремежи, които искате или не искате, ви тласкат към тези промени. А груповата терапия е начин да израстваме заедно. Да даваме и получаваме подкрепа. Да развием съпричастността си към другите, но най – вече към себе си и към нашата история, като си позволим да я получаваме от ближния. Това е магичен процес, за който описанието в думи е недостатъчно. А когато се случва преобразява не само съзнанието и тялото, но и душата на човек. Постига се израстване не само в настоящето, но и в разбирането на миналото и най – големият подарък е, че човек създава своето бъдеще от позицията на по – високото си съзнание, въз основа на приемането, прошката и излекуваните рани. 

Ако искате и при вас да се случат бързи и могъщи промени, ако искате да подпомогнете не само собственото си израстване, но и на други хора, които са в подобна ситуация, можете да предприемете действие и да се запишете на групова терапия сега!

 Не  изпускайте предлаганите в момента промоционални цени, които важат до средата на месец април!