Имало едно време една жена, която много искала да успее във всичко, което прави. Искала и да има красив и уютен дом, ако може да е с прекрасен морски изглед в топъл южен курорт. Много се трудила и старала жената, опитвала какви ли не варианти, но не се случвало така, както тя искала. Тогава се обърнала навътре към себе си и погледнал там, каква е причината и какво й пречи да реализира мечтите си? Разкрила й се гледка на просторен дом, обзаведен в сриземноморски стил, с големи френски прозорци и бели копринени пердета, развярващи се от морския бриз. Какъв бил ужасът й обаче, когато погледнала към пода и видяла, че е замърсен с дребни строителни отломки и прах. Отдолу прозирал прекрасен старинен паркет, но имало нужда подът в цялото жилище да бъде почистен. Заела се жената да почиства, първоначално сама, с прахосмукачка, много модерна технология, по – късно се включил и съпругът й, но работата не спорила. Осъзнала жената, че са й нужни различни накрайници за различните по големина отломки, че отворът на накрайника, с който тя боравела бил твърде тесен за малките бетонови .отломки. Замислила се домакинята как да се справи с това предизвикателство и в същото време продължавала да почиства. В един момент в дома й дошли гости, приятелско семейство, много приятни и весели хора. Жената обаче продължавала да си върши работата и разговаряла с гостите на крак. Дори прехвърлила върху мъжа си задължението да бъдат нагостени. Попитала го дали ги е нахранил, а той убедително отговорил: – Ти не се притеснявай, всичко съм направил, така както трябва! Това успокоило жената и тя продйлжила да си върши работата едновременно разговаряйки с гостите. Те стоели почти на един крак, облегнати на гърба и рамото на дивана, намиращ се в средата на стаята, сякаш всеки момент ще си тръгнат. Наблюдавайки работата на домакинята, а може би в желанието им да помагат те я посъветвали да смени старинния паркет с нов ламиниран, смятали, че така проблемът й ще се реши. Тя категорично отказала да направи това. Вярвала, че ще се справи с почистването, имала тази убеденост в себе си, а и не искала да заменя под с такава красота и стойност, с изисканост и класа за нещо, което е далеч по – безлично и по – малко ценно. И така продължила да се опитва да доведе до край делото си, въпреки че не й оставало време да се радва на прекрасната гледка, която се разкривала от прозореца на дома й и да се забавлява с гостите си.
Разбудила се жената от този сън наяве и се замислила върху видението си. Домът, обстановката и всичко, което видяла били животът й точно в този момент. Тя имала хубав дом, две прекрасни деца – радост и веселие които били символично представени от приятелското семейство във видението, имала кураж, подкрепа, но е била твърде забила глава в проблемите на връзката. Искала всичко да е перфектно, да стъпва по изчистен, уютен, красив, подкрепящ и защитаващ я под. Това непрекъснато усилие й пречело напълно да изживее радостта и веселието в живота си, в истинския и преносния смисъл едновременно. Имала малко време за децата си и рядко си създавала поводи за веселие. Осъзнала жената, че подът вероятно символизира също и работата й, освен партньорската й връзка и че има нужда от разнообразен инструментариум, от различни методи за справяне с мръсотията на пода. Отказът й от нов ламиниран паркет, означаваше, че не би заменила истинската си същност, автентичното свързване с другите за ново, повърхностно, лакирано, без стойносттно за самата нея съществуване. Не би живяла с маска само и само да бъде харесана и приета и дори би се отказала от неудовлетворяващи забавления, но не би предала душата и същността си. Това беше вярно, изпитваше доверие в себе си и в своите ресурси, знаеше че ще успее да се справи, че ще превъзмогне трудностите. А съпругът й във видението символизираше тази част в нея, която съумява да се погрижи за всичко останало важно, свързано с външния свят – да нахрани децата /гостите/ и да има храна за веселие и радост в душата й. Тази мъдра, гъвкава, с акробатични умения част в нея, част, която едновременно жонглираше с няколко приоритета се справяше доста добре. Може би не го беше разбрала или осъзнала, че се справя, до този момент. Може би имаше и много очаквания към себе си, които замъгляваха погледа й и понякога й отнемаха радостта от постигнатото. Често забиваше глава в несъвършенствата си вместо да се радва на това, което има. А тя имаше достатъчно за да се чувства доволна, сигурна, стабилна, за да може да си позволи да не е толкова вглъбена в несвършената работа, а да види и вече постигнатата. Помисли си по какъв начин това мислене влияе върху себевъзприемането й и на всекидневния й живот?. Със сигурност се имаше за ценна и стойностна, но не успяла да разкрие същността си или потенциала си напълно, поради характерови особености вградили се в личността й от ранна възраст, недоразвила качествата и способностите си. Може би отломките на пода символизираха мислите й за самата нея, привнесени в съзнанието й отвън, от другите хора, или разтълкувани от нея самата като не добро мнение за нея, за качествата и способностите, които притежава. И наистина си даде сметка, че дълбоко в себе си знаеше за своята стойност, за качествата си, но винаги имаше съмнения, които бяха породени при сблъсъка й с реални хора, които са били значими в един или друг период от живота й. Ако трябваше да ги разглежда една по една, какво ли щеше да открие? Каква мисъл се крие зад това парче бетон например? Да, това е мисълта, че не е достатъчно умна! А ето тук това другото парче камък/мисъл е за това, че не умее да се изразява добре, че за някои теми е направо глупава. По нататък имаше отломки за професионалните й качества, за човешките също. Например смяташе, че е много груба понякога, че не е достатъчно търпелива или гъвкава в отношенията, не е дипломатична или пък романтична, не е креативна, а и най – новото камъче, че не е достатъчно добра майка, че не може да се справи с възпитанието на децата си, не е добър специалист и т.нат. ! Осъзна, че може да продължи до безкрай, да търси и намира негативни послания и мисли. Естествено, не беше идеална, не беше и нужно да е, но защо се вкопчваше в тези свои недостатъци? Защо вярваше във всичко това, при положение, че усещаше и имаше дълбока убеденост във вътрешната си стойност? Нима този начин на мислене й даваше нещо? Може би й помагаше да избяга от отговорностза за живота си! От това да се радва и наслаждава на живота, да изживява всеки миг пълноценно, да се научи да бъде не само с отломките, но и с пространството над пода, с въздуха, със светлината в дома, с лекия бриз и цветовете пред очите й, с топлината и уюта! Сигурно ще попитате, кой би бягал от това? И аз ще ви отговоря: човек който е свикнал да мисли за себе си, че не може, не е позволено, не е редно или не заслужава да се наслаждава, да се отпусне и да се радва! Това създава вътрешен конфликт с миналото, с отломките, с предишните вярвания, които дълго време са били част от дома, от същността на човека. В периода на преход на човек му е трудно да си позволи или дори да повярва, че има право да се радва, да живее пълноценно, просто да бъде такъв какъвто е. И всячески се опитва да оправдае тази деструктивна мисъл, вярване, забивайки поглед в нищожното, в отломките, в незначителното! По – лесно е! Трудността идва с новите емоции, дали му е позволено, заслужава ли го? Няма кой друг да даде отговор на този въпрос, освен самият човек, но именно тук е самотата му в отговрността пред себе си- да стане , да бъде това, което иска и всъщност е! Да се съпреживее през очите на Създателя! Домът всъщност символизира същността на жената, а тя бе доволна от това което видя, а подът може би беше несъзнаваната част от нея, която се опитва да се разкрие и първоначално изпраща всички отпадъци на повърхността за да бъдат видени и осъзнати. Е нямаше как да свърши всичко за един ден. Прие и се примири със своите отломки, нямаше защо да ги крие, а и явно не се опитваше да прави това, но можеше да живее с тях, почиствайки ги постепенно, с любов и внимание към цялостта, а не само към несъзнаваното! Сега вече беше доволна. Вътре в себе си имаше всичко, което й е необходимо – дом с прекрасен изглед, чудесен климат, радост, веселие, мъдрост, трудолюбие, усърдие, подкрепа, усещане за стойност, може би невидима за другите, но видима за нея. Дълбока свързаност и приемане на това, което е (нежеланието й за нищо на света да замени или да обнови пода в жилището си). Усмихна се и погледна хоризонта, слънцето тъкмо изгряваше и може би щеше да позатопли деня след мразовитита нощ!
Скъпи ми читателю, разказах тази приказка с цел, ако имаш дни, в които житейските ветрове брулят крехкото ти тяло, дни в които ти е трудно да намериш основа и нещо за което да се хванеш, да погледнеш към дома, който си съградил вътре в теб. Огледай се там и без да си толкова самокритичен, открий стълбовете, носещите греди и основата, която да те направи по – силен и отвън! Не унивай, ако все още не си изпълнил със съдържание дома си, винаги можеш да започнеш от днес! Смисълът е да градиш отвътре навън или казано по друг начин – наопаки!
С приемане,
Таня Кидакова