Денят е прекрасен, пътувам до София и се възхищавам на красотата на пролетта – любим сезон! Зеленината е наситена, а слънцето галещо, цветята са ароматни и красиви. Мислите ми са в синхрон с природата и с пътуването. Неусетно ме свързват с моя вътрешен път. Път който ме преведе от тъжното и несигурно момиче, преживяващо себе си и света, като недостатъчни, към сегашното ми усещане за мен и другите. Път който не бе никак лек, но пък бе вдъхновяващ! Сега, на този етап от моя живот се чувствам удовлетворена и в хармония със себе си. Изпълнена съм с благодарност към мен самата и към хората, които ме подкрепяха в това не леко пътуване. Изпитвам нужда да изразя своята признателност към тях, за това което съм сега, за отношенията, които имам с моите близки и пиятели, към реализираната възможност да имам невероятната си работа и за хората, които срещам в нея. Всичко това, хора и събития ме изпълват с любов и благодарност. Надявам се, за тях общуването с мен да носи същите преживявания. Съзидателни сила в мен и отвъд мен, вътрешната ми мъдрост, която за нито един миг не ме остави сама, не ми позволи да се предам на отчаянието и болката, не ме пусна да се отклоня, или по – скоро дори да се отклонявах от пътя си, тя отново ме побутваше, къде по – леко, къде по – сурово, отново към него, е Любовта! Любовта която ми помогна да приема и да простя грешките, на мен и на другите, да се приема в своето несъвършенство и да открия съвършенство си, да се освободя от обвиненията, недоволството, съмненията, да намеря лек за старите рани, да осъзная и приема ограниченията си. Тя е тази, която ме води и сега по моя път, в който се срещам ежедневно с болката и страданието на другите, помага ми да съм нежна с душите им, да избегна осъждането, да стоя с тях в болката и радостта им, да уважавам своите и техни „граници“. Благодарна съм, че мога да дам, че открих своите ресурси помагащи ми да работя като терапевт. Убедена съм, че хората, които идват при мен, идват не защото мога с магическа пръчка да премахна всички беди от миналото или настоящето или да им дам безброй съвети, научени по време на академичното ми образование. Избират ме, защото мога да слушам и чувам гласовете им, да видя и призная болката в очите им, защото мога да бъда до тях в страданието им и в същото време да съм автентична в контакта си с тях, като изразявам себе си по начин, който да служи за инструмент на тяхната трансформация. Всичко това, няма как да бъде изписано на табелката на кабинета, то се усеща в истинския контакт между двама души. Няма как, пълното преживяване да се предаде с думи, може само да се почувства с всички сетива. То се гради на взаимното доверие, на неподправената съпричастност и автентичното свързване между нас, естествено в различните ни роли, споделяйки различен опит и познания. Такова е моето свързването с човека седящ на стола срещу мен, в ролята си на клиент. За него то, може да се случи не веднага, не за един ден, не е нужно да стане с един поглед или с една дума. Може да не му е познат този начин на взаимоотношения, да се съмнява в тях, да ги тества многократно или отхвърля. Нужно е търпение, разбиране, подкрепа, приемане. Свободен е да изрази чувствата, които изпитва „тук и сега“, нищо не е изключено от нашите терапевтични отношения. Напротив, всичко може да бъде проявено, изказано и преживяно – страх, съмнения, притеснение да покажеш себе си, тревога, уязвимост, гняв, обида, завист, ревност, тъга, но и радост, любов, щастие, гордост, удоволствие от отношенията, удовлетворение, очарование, вдъхновение и др. Всичко има място там, по между ни, дори и най – страшното и неприемливо за човека чувство, може да бъде изразено, именно защото го има фундамента в отношенията ни – доверието и подкрепата ми към него. Това е свободата да изразиш себе си, без да бъдеш съден или отхвърлен, дори и „най – неподходящите“ и „неприемливи“ чувства, могат да бъдат изговорени, разгледани и подложени на разискване, без това да води до нарушаване на личните граници и границите на контакта ни. Приемането на другия, такъв какъвто е, и уважението към границите му е част от всички важни неща в гещалттерапията, които ме вдъхновяват и носят удовлетворение от избора, който съм направила, а именно да избера да стана гещалттерапевт, защото това не е само моята работа. Тя стана голяма част от мен, от моята философия за живот и моите вярвания. Подобен бе и моя опит на стола на клиента. Там за първи път осъзнах колко важно е „стана“ и да бъда себе си, а не, някой друг. Това ми даде сила за да продължава да вървя напред, да преоткривам истинската си същност, все по – близо, с всеки изминал ден, за да съм в състояние да давам и да получавам, да подкрепям и катализирам процеса на хората, тръгнали по пътя на своята истина. Чувствата на удовлетворение от работата и удоволствието от живота, са причина и следствие, взаимносвързани са и ме стимулират да продължа да работя като психотерапевт. Вярвам, че всичко, което се случва има своето място и предназначение, както, че всичко което „Е“, не е нито добро или лошо, то просто „е“. Казано по друг начин, това което се случва, проявява и съществува „тук и сега“ е най – доброто, което е можело да стане при тези обстоятелства в живота ни.
Не исках да оставя тези мисли само в ума си, несподелени. Надявам се да съм дала малко яснота за смисъла на терапевтичната работа, за възможната трансформация на човешката душа, за трудностите по пътя и за свободата в защитеното терапевтично пространство – да се изразят истинските емоции и преживявания, които възникват тук и сега, да се експериментира с ново поведение, да се отработят травми, траур и да се осъзнаят „фиксираните“ гещалти, да се постигне нов, освободен от неефективните, „замръзнали“ вярвания и поведение, един по – креативен за реалноста на клиента модел на взаимодействие със себе си, другите и света в цялост. Вярвам че хора, които са имали и имат подобен житейски опит, споделяйки го, дават тласък на другите, независимо дали този тласък ще е достатъчен за големи промени или за малка крачка. Както казва Лао Дзъ: „Пътят от хиляди мили, започва с първата крачка.“ Ако я направиш значи е имало смисъл, ако ли не, дай си време да узрее желанието ти, защото естественото човешко развитие е към растеж. Позволи си го.