За себе си мога да кажа, че съм скептична по отношение на търсенето на щастие. Смятам, че думите на Линкълн “ повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат“ са абсолютно верни. Щастлива съм избирайки да бъда, въпреки някои обстоятелства. Има толкова много неща, които могат да бъдат причина за да е щастлив човек: изгревите, залезите, красотата на природата, книгите, творчеството, изкуството, отношенията, общуването, научаването, семейството, децата, любовта, приятелите, любимата работа и много други неща, всички сами по себе си достатъчни за да сме щастливи! А скептицизма го проявявам по отношение на вярването, че постиането на щастие е смисъл на живота и означава липса на страдание, липса на проблеми и болка. Аз лично съм убедена,че освен радостта и безпроблемното ежедневие има нещо повече, нещо по – важно от това да сме само и единствено щастливи в живота. Такъв живот трудно би довел до развитие и растеж. Не само защото в зоната на комфорт ние не желаем да променяме нищо, включително и себе си, но и защото сме в едно летаргично състояние, което притъпява сетивата ни и в един момент, дори щастливия живот, започва да не носи удоволствие и радост, каквото всъщност търсим. Преставаме да оценяваме това, което имаме като благо, дори се отегчаваме от него. И ако се стремим да посигнем тази илюзорна представа за пълното щастие, като продукт на външни обстоятелства, а не на нашия избор и разбира се трудно ни се получава, става още по -тежко. Такава заблуда и стремеж водят само до перманентно страдние, страх от поемане на отговорност за изборите и решенията в живота и силно безпокойство. Всичко това ни въвлича в омагьосания кръг на отчаянието, от който трудно можем да се измъкнем сами. Тогава кеде е тайната? В търсенето и намирането на щастие или в намирането на смисъл на съществуването ни? Незнам отговора за всички хора. Всеки от вас може да го открие сам за себе си. За мен отговора е в зрелостта, която се характеризира с поемане на отговорност за изборите, с придаване на смисъл на съществуването, с баланса и осъзнатия живот! Много от нас разбират, че е по – важно да са удовлетворени от живота и работата си, а удовлетворението не винаги е равнозначно на щастието. Удовлетворението идва тогава когато следваме сърцето си и открием смисъла на живота си. Не само да го открием, но и да го претворяваме в битието си. Понякога, а напоследък често, поради естеството на работата си срещам страдание и болка. Въпреки нея обаче, в отошенията си усещам удовлетворението на хората с които работя – от човешкия контакт, от общуването със симпатия, от това да си разбран, без да си осъден, да получиш съпричастност, подкрепа и помощ в нуждата; и самата аз изпитвам удовлетворение от реализирането на лечението, от това да съм свидетел на затварянето на раните им и на падането на коричката. Изброеното до тук в голяма степен може да отнеме безпроблемния и безболезненен характер на битието, често изисква избори, в които не винаги всяка страна е щастлива, става причина за терзания и изживяване на пъстра палитра от емоции, но въпреки това може да носи удовлетворение, ако следваме сърцето си, и във всеки един момент ставаме себе си и правим най – доброто на което сме способни! За мен лично в тези три неща се състои истинстинският Смисъл и щастие.
В човешкия живот има различни периоди и събития, предизвикващи промяна в мирогледа му или непреодолими обстоятелствата, които затрудняват щастието му. Не е възможно през цялото време да се стремим към безоблачно и безпроблемно съществуване или да преживяваме в щастливо състояние. Всички си имаме своите периоди на спад или покой. Както съня и бодърстването се редуват, така също имаме нужда да редуваме контакта със света с оттегляне от него за контакт със себе си. Същото е и с емоционалните ни състояния. Понякога тези периоди са търсени умишлено, друг път идват неочаквано. Ние имаме право да се стремим към доволство и ведрост, но също така и да се оттеглим в себе си, да асимилираме случващото се с нас, да осмислим неуспехите си или ако щете да страдаме за първичната ни отделеност. Не е възможно да си затворим очите и да кажем, че тези периоди не съществуват. Това са периодите на затишие, на покой, на вглъбеност в себе си, на търсене на отговори, на търсене на смисъл, на тъга и може би страдание. Те обаче са периоди. Не бива да забравяме, че имат начало и край, за да не изпаднем в негативизъм и непреодолимо отчаяние. Страданието е също част от живота и в много случай е причина за гигантски духовен растеж, което за мен е основателна причина да го изживеем и само по себе си осмисля съществуването ни на този свят. В този ред на мисли, за мен е много по ценно и важно, моето съществуване да има смисъл, макар и понякога да не се чувствам щастлива. Не бих искала да съм стегната от прегръдките на щастието на всяка цена. Не съм готова да платя цена, която държи очите ми затворени за страданието на другите, цена която ме прави безусетна и безчувствена по отношение на събитията в живота ми, с цел да избегна страданието и болката. Не съм готова да платя цена, която изисква от мен да търпя безразличие, бездушие и липса на осъзнатост за думи и дела, на хора с които до този момент съм обвързвала щастието си. Готова съм обаче да понеса всяко страдание, което ще ме отведе до моята същност, до това да изразя пълния си потенциал, да отдам любов или някакво благо, готова съм да изживея страдание, ако това е необходимо или неизбежно, ако то ще бъде в името на смисъла на моето съществуване. Вярвам, че смисълът е по – голям от егоцентричното ми желание да бъда щастлива, че е нещото, което ни прави Човеци с дух.
Затова мисля, че основния стремеж на човека не е в търсене и намиране на щастие, а в търсене и намиране на смисъл на живота му. Смисъл, който в различните периоди може да бъде различен, но винаги съществува, дори и да не го осъзнаваме.. И тук ще напомня за думите на Ницше, който казва :“ Онзи който има защо, може да понесе почти всяко как!‘ Всъщност имайки смисъл в живота си, ние сме способни да понесем всяко страдание, всяка липса или загуба, всяко сполетяло ни нещастие.. Ако обаче нямаме своя смисъл на живот сме загубени. В книгата си „Човекът в търсене на смисъла“, Виктор Франкъл, създател на логотерапията – направление в психотерапията, описва своето оцеляване в концентрационен лагер, но и падението и загубата на достойнство, загубата на смисъл на съществуването, което води и до нежелание да се борят и да живеят на хиляди други в лагера. Това, което спасява Франкъл от тотален духовен разпад е любовта към съпругата му и смисъла, който намира за себе си в ежедневието с крайни нечовешки условия в концлагера, пред ежеминутната заплаха за смърт. Намира смисъл в това да възстанови дългогодишния си труд, който е унищожен от нацистите. При наблюдението на своите събратя в концлагера, стига до заключението, че когато човек изпадне в екзистенциален вакум, му липсват смисъл на съществуването и любов, така той загубва желанието си да продължи да живее. Франкъл твърди, че в днешно време този екзистенциален вакум се запълва с с пари, власт, храна, наркотици, алкохол, хазарт, а за съвремието ни можем да добавим – секс, технологии, интернет и др. За съжаление нито едно от тези неща не е и не може да бъде истински смисъл на съществуването. Те са само неща, с които се опитватваме да запълним липсите или празнотата в емоционалния ни и духовен свят, което води именно до така наречения екзистенциален вакум. Вакум в съществуването ни! И когато се изправим пред определена житейска криза, изпитание или предизвикателство, ние поддаваме, като къща, която няма стабилна основа, превръщаме се в свлачище, защото нищо не ни „държи“ здраво на земята. Смисълът винаги съществува, но не винаги е осъзнат и назован, не е задължително да е свързан с щастието, като крайна цел. Осъзнаването или откриването на смисъла със сигурност обаче ни дава сили да издържим на всички житейски изпитания. Самият Франкъл твърди, че „човек е винаги в търсене на потенциален смисъл, при всички условия, дори и най – непоносимите.“
В същото време осмисления живот не изключва щастливия живот или това, че имате смисъл не означава да не сте щастливи. Напротив много често щастието може да е следствие от събитията и изборите в живота ви, които съответстват на смисъла в него. Ако обаче, не ви се отдава да сте щастливи, можете да черпите сили от изживяването на смисъла на своя живот и това да ви крепи. Възможно е също така да е настъпил момент да промените своя Смисъл. Ето някои насоки за тези от вас, които се намирате в житейска криза и обстоятелствата в живота им са такива, че щастието би било мираж или дори неуместно:
– приемете кризата с респект и достойнство.
– Спрете за момент. Дали нямате нужда да се вгледате навътре, да се оттеглите и осъзнаете своите нужди, да потъгувате или просто да бъдете със себе си така, както сте в този момент. Може би имате нужда да преживеете някакъв катарзис или дори някаква загуба, от което сте бягали в името на това да сте щастлив.
– Дайте време и пространство на всичко, което е във вас и търси своето проявление в този момент.
– Изследвайте, наблюдавайте, преживявайте. Много от нас страдат по изгубеното щастие, без да обърнат поглед навътре и да осъзнаят своите нужди. Възможно е да е настъпил период за даване на нов смисъл на живота ви или пък за откриване на такъв! Възползвайте се! Нямате никаква представа, какви богатства се крият на дъното на океана и със сигурност ви очакват – да ги откриете и да ги оползотворите за един по – осмислен, по – осъзнат и защо не, за по- щастлив живот.
Вашият смисъл на живот може да бъде в:
– Любовта;
– Отглеждането на децата или грижата за близките.
– Творческата или научната работа.
– Духовното и личностово развитие.
– Дейностите, които ни носят усещане за удовлетворение – оказване на помощ на околните, предаване на опит и знания;
– Служенето на големи или малки общности;
– Отдаденост на кауза;
– Реализиране на конкретни цели за благото на другите или за личен просперитет и др.
И все пак, ако за вас постигането на хармоничен и щастлив живот е смисъл и цел на съществуването ви, а не следствие от тях, ще споделя няколко основни правила или насоки, изпитани в личния ми опит, но в следващата статия.
Автор: Таня Кидакова