Началото
Гещалттерапевтичната теория е разработена от Фриц Пърлс, еврейски психоаналитик, роден в Германия, но имигрирал в САЩ на 53 години. За начало може да се счита 1942 г., когато се публикува първата книга на нейния създател “ Его, глад и агресия“. Официалното кръщене се състои през 1951 г., когато в Ню – Йорк се появява основния му труд „Гещалттерапия“. Но за съжаление терапевтичната теория и практика, става известна доста по – късно, в Калифорния, когато се появяват идеи с нови хуманистични ценности, стремящи се да придадат различно значение на човешкото битие, противостоящи на материалистичните възгледи до момента. Благодарение на гения на Пърлз и неговите колеги (Лора Пърлз и Пол Гудман)е бил разработен последователен синтезиран подход от многобройните европейски, американски и източни направления във философията, методологията и терапията, образуващи по този начин новият Гещалт, в който “ цялото е нещо разл0ично, от сумата на неговите части“. Използвайки за това традиционните“тухли“, те построили ново, съвършено различно и оригинално съоръжение. Гещалт се разполага на пресечната точка между психоанализата, психотелесните видове терапии, в духа на Райх, психодрамата, феноменологичните и екзистенциални подходи, както и различните направления в източните философии. Гещалт разработва единна комцепция на човешкото същество, интегрирайки в едно сензорни, емоционални, интелектуални, социални и духовни качества. Това дава възможност да се използва глобален подход, където тялото може да разговаря, а думите се въплащават.
Характеристики
Гещалтът поставя акцент върху осъзнаването на актуалния опит(„тук и сега“- който, разбира се, обхваща всевъзможните проявления на всичко преживяно по – рано), реставрирайки опита на емоционалните и телесни усещания, които много често са подложени на цензура, – защото в нашата култура трудно се приема външното изразяване на гняв, ярост, скръб, меланхолия …., а също така и на нежност, любов и радост! Гещалтът способства автентичния контакт с другите, креативното приспособяване на организма към неговото обкръжение, а също така осъзнаването на вътрешните механизми, които много често ни тласкат, към повтарящи се и остарели поведенчески модели, загубили действителната си сила. Той позволява да се открият блокираните процеси и разриви в нормалния цикъл на удовлетворяване на потребностите, той разкрива нашите „бягства“, страхове и нашите „подтискани“ преживявания, както и нашите илюзии. Целта на Гещалта се състои, не просто в разясняване на природата на нашите трудности, а в експриментирането с нови решения: към изследването на“да знам защо“, той добавя „да почувствам как „, което е основен двигател на промяната. В Гещалта всеки отговаря за своя избор и за своите „избягвания“. Всеки работи в удобен за него ритъм и на подходящото за него ниво, в зависимост от това, какво е открил „тук и сега“- отнася ли се то до възприятията му, до емоциите или натрапчивите идеи, актуално ли е в настоящият момент, или се отнася до възраждане на отдавна отминала ситуация, която е останала неразрешена и „недовършена„, или пък става дума за перспективи в неясното и неопределено бъдеще. Гещалттерапията интегрира и по свой начин обединява множество разнообразни методи и технически прийоми (вербални и невербални), такива като: сензорно пробуждане, работа с енергии, дишане, тяло и глас, емоционална експресия, работа със сънища и мечти, психодрамата, творчество ( рисунки, моделиране, музика, танци и мн.др.) В съкращение става дума, не за разбиране, анализ или интерпретация на събитията, поведението и чувствата, а по – скоро за съдействие на глобалното осъзнаване на начините, по които дйстваме: нашите процеси за творческо приспособление към обкръжението, интегрирането на нашия актуален, настоящ опит, нашето отдалечаване или избягване на контакта (със себе си и/или средата) и нашите механизми за защита (в гещалта наричани „устойчиви механизми на защита“).