Gestalt? Въведение.
Защо точно Gestalt? Какво са искали да изразят с този необичаен термин, създателите на парадигмата? Gestalt е немски термин, който в повечето случаи се превежда, като „форма“, но всъщност става дума за нещо много по – сложно, толкова че в нито един език няма такова съоветствие, предаващо нейното съдържание точно. Ето защо, терминът „Гещалт“ остава същия във всички езици, без да се преведежда. Обичайно се изписва с главна буква, както всички съществителни имена в немския език. Глаголът „gestalten“ означава „да се придаде форма, да се даде определена структура“. В резултат Гещалт се явява, структурирана форма, пълна и носеща смисъл. Например: в момента на нашето раждане, първата и значима „форма“, която ние узнаваме, определяща се като Гещалт е лицето на нашата майка. Въпреки, че новороденото не възприемат детайли, но глобалната форма придобива огромна „значимост“ за него. Гещалт теорията, която е част от основите на гещалттерапията, разглежда възприятието като подчиняващо се на няколко закона. Първият от които е: цялостносТ на възприятието. И както е в нашия пример, лицето не може да бъде сведено до проста сума от възприеманите стимули; точно както, водата представлява нещо повече и съвсем различно от кислород и водород; а симфонията не е равнозначна на последователност от ноти. Съответно този закон в гещалттеорията и терапията, гласи: Цялото е повече от сумата на неговите части. Друг закон е: частта в цялото е нещо различно, от тази същата част в изолиран вид или включена в някакво друго цяло – тъй като неговите специфични качества произтичат от мястото и функцията му във всяко отделно цяло. Например: футболната топка на игрището, по време на игра е нещо съвсем различно от топката поставена на витрина сред колекция от топки; както да бъдем голи под душа, не е същото, като да се разхождаме голи в Борисовата градина!…. Следователно, за да разберем поведението или ситуацията е важно, не толкова да я анализираме, а да я възприемем в нейната цялост, в глобалния й контекст, да имаме не толкова“заострен“, а по – скоро широк поглед, тъй като „контекста“се оказва много по – значим от „текста“.(Следва продължение)
Извадки от книгата на Серж Джинжър “ Гещальт: искусство контакта“