Awareness или наръчник за приложението му.

Какво е да сме осъзнати? Или да сме в „Awareness „, защото смисълът в английската дума е много по – задълбочен. Много често хората идват при мен и казват: „да осъзнавам го това, но ми е трудно да го променя.“ А всъщност не осъзнават, а разбират за определено свое поведение, за предпоставките му и как точно се е формирало, но не могат да посочат как се чувстват или какво усещат по отношетие на това осъзнаване. Рационализират. Истинското осъзнаване е нещо друго. То се случва много повече на телесно ниво, като енергийна вълна преминаваща през тялото, отколкото като разбиране и разсъждение. Дори в някакъв момент след това можете да забравите за мисълта дошла с това преживяване, но никога няма да бъдете същия като преди. Душата ви вече знае, а в подсъзнанието ви пластовете са пренаредени. Всеки път когато някой клиент ме попита, „какво да правя с това осъзнаване“ или каже „и сега като го знам, как ми помага да преодолея проблемите си ?“ аз разбирам, че осъзнаването не е пълно, че има съпротива то да достигне до сърцето и душата му. Може би защото боли и да разглежда осъзнаването си като мисъл, или като нещо, което се е случило на някой друг, го пази от болката. Тогава човекът има нужда от време, да го сдъвче, да храносмила, защото осъзнаването е стигнало до съзнанието като познание или знание за нещо или някого, но не е достигнало до всяка клетка на съществото му, не е разместило пластовете за да ги намести отново. Всъщност можем да кажем, че се е стигнало до разбиране на определен мисловен конструкт, който може би се припознава от човека, като присъщ за него, но не и  до Awareness, до това, което Пърлс влага в съдържанието на думата. Преживяно от сетивата и въплатено в клетките знание, достигнало до дълбините на душата ни.  Тук ни помага знанието, че понякога се пазим, затова проявяваме съпротиви или  използваме защитните механизми за да се предпазим от болката. И ако на човека му е трудно, тогава е време да бъде или да се научи да е мил и търпелив към себе си, защото всичко което се случва или не се случва в терапията, а и в живота, има своя смисъл. Ето няколко насоки, как да имате достъп до вашия компас – тялото или да имате повече осъзнавания идващи от душата.

1. На първо място е важно да сте мил и приемащ себе си. Саморитиката ще ви отдалечи от откровенията на душата ви.

2. Бъдете по малко критичен към миналото и хората от него. Критиката ви няма да го промени, тогава кому е нужно да се изхабява енергия за минали събития? Заемете нагласа, която ви позволява да проявявате повече разбиране към поведението и гледната точка на другите, да се разделите веднъж завинаги с миналото си.

3. Прислушайте се в чувствата си, каквито и да са, те са знак за вашите преживявания по отношение на дадена ситуация или човек в настоящия момент. Не ги потискате,  не се упреквайте за тях, просто ги вижте. Много е важно, да знаете, че всички чувства принадлежащи на минали събития означават, че вие имате някаква недовършена работа с това минало или хората в него. Опитайте се да го завършите по най – достъпния и щадящ начин за вас. Това може да е опит да поговорите с някого или с конкретния човек. Но можете просто да му напишете писмо, в което да излеете всички свои мисли и чувства, но никога да не го изпратите. Да се сбогувате с този свитък от емоции и мисли като символично се освободите от него и го пуснете в някоя случайна пощенска кутия или сами решете, как ще се разделите с него, но го направете.

4. Има ли нещо, което можете да направите по отношение на чувствата си в момента? Направете го. Ако няма какво да се направи, просто ги пуснете. Няма смисъл повече да ги задържате в себе си, ако не ви е възможно да промените ситуацията или човека. Мислено се освободете от тях и си представете как се чувствате без тях. Преживейте това чувство.

5. Наблюдавайте усещанията в тялото си. Как ви карат да се чувствате?

6. Има ли нещо, което възниква във вас, като представа или мисъл за конкретно действие по отношение на породилите се мисли, усещания и чувства?

7. Какво усещате и чувствате по отношение на тези представи и мисли, или каква мисъл възниква във вас по отношение на тези чувства?

Всичко това може да бъде продължено докато не намерите своя „Awareness „. Много често в гещалт терапията използваме експерименти за достигане до осъзнаване на скритите дълбоки преживявания, които може да са заключени в тялото или  в определено движение на ръката например. Експериментите могат да бъдат всякакви от арт терапевтични, до визуализация, от монолог до психодрама или консталация. Това няма никакво значение, защото те са просто инструмент на терапевта за достигане до по – голяма осъзнатост на клиента и никога не са същинската терапия. Терапията се случва в отношенията, в пространството между терапевта и клиента, в доверието и споделеното преживяване. В древна Елада терапевти се наричали пазителите на храма, на храма на душата! Колко мъдро и свързано със същинската работа, която вършим ние терапевтите.

За всички нас е полезно през цялото време да сме осъзнати, да внимаваме за знаците, които ни подават емоциите, преживени в контакта с другите, защото те са ключът към дълбините на душата ни! Ето това е Awareness, водещо към действия да станеш повече себе си! В моя личен опит все още продължавам и се надявам да продължа да съм с отворени сетива за моите осъзнавания.  Има моменти обаче, в забързаното ежедневие да се отдалечавам от звуците на душата си, и тогава тялото ми подава сигнали: Спри или болката ще се задълбочи! И отново се случва нов Awareness за усещанията в тялото, за което няма как да не съм благодарна, защото тялото  ми се превръща в компас за душата ми! Промяната е следващата стъпка, промяната в мен, в отношенията ми, в действията ми. Ако дадена промяна изисква повече от това, което мога да дам в момента, т.е действието е тежко и непосилно за душата ми, аз приемам. На първо място приемам ситуацията, след това себе си в тази ситуация или научавам се да живея с това, което не мога да променя! Защото често сме поставени пред обстоятелства, които не можем или нямаме достатъчно сили за да променим, тогава осъзнаването ни помага да престанем да воюваме,  да престанем да се гнетим или да обвиняваме себе си, че сме такива, каквито сме, поради конкретните обстоятелства. Единственото, което можем да направим е да приемем, че това,  което е, има смисъл да бъде точно такова , каквото е, и да се помирим с вътрешните си демони!

Awareness  е да разчиташ своя компас! Открийте и  изучете своя компас, не се страхувайте да сменяте посоката, ако това е необходимо, но и не забравяйте, че има и друга възможност. Да приемете! Ако ви е трудно да работите със сложни чувства и преживявания, потърсете психотерапевт. Това е специалистът, който е обучен да върви с вас през трудните и тежки ситуации от миналото или настоящето. И не забравяйте,  че сме хора, и можем да грешим или да не сме достатъчно готови за всичко това, тогава имайте милост и търпение към себе си.

С приемане на човешките ми измерения,

Таня